Това е моето местенце, в което мисля да публикувам всичко, което ме вълнува. Може и да не ме вълнува, но пък да ме е впечатлило, накарало да се усмихна или развълнувам. В този ред на мисли и гледайки да не се разпилявам, съвсем накратко:
"Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка..."
Благодаря на всички, посетили малкото ми лично пространство :-)
Обичам силно..., това е единствения начин да изживея един пълноценен живот, дори когато чувстава ми са наранени!
С всеки срещнат се отнасям така, както искам да се отнасят с мен! Поемам отговорност за всичко в живота си!
Възползвам се и от най-тежкото положение. Изисквам най-високо качество и съм готова да платя за него!
Смела съм, дори когато не съм се преструвам..., така никой няма да усети разликата.. Отдавна забравих, че "Така правят всички.." Свикнах да върша добри дела за хора, които никога няма да научат за това !
...Не забравям за големите неща в живота, също така не се отказвам и от малките ! Научила съм се да слушам, защото понякога шансът чука много тихо на вратата. Никога не съм лишавала хората от надежда, защото съм изпитвала болка и знам, че това може да е всичко, което имат.
Не си губя времето да оправдавам критиците. Никога не се отказвам от онова, което наистина искам да направя! Аз съм човек, който има големи мечти и затова понякога съм по-могъща и от хората,които имат необходимите данни.
Давам на хората втори шанс, но НИКОГА ТРЕТИ !!! Научих се да разпознавам незначителното - и да го пренебрегвам. Искам хората да знаят на какво държа - и на какво НЕ! Давам най-доброто от себе си. Това е една добра инвестиция!
Постоянно се самоусъваршенствам ! През тези 32 години се научих да губя с достойнство. Приемам и с достойнство победите. Никога не съм искала да съм специалист по дребните неща... Готова съм да изгубя битка, за да спечеля войната! Най-много се страхувам от Живот без Амбиции. Не подценявам силите си да променя себе си ...
Не изгарям мостовете си, защото с изненада установих, че се налага да преминавам през една и съща река много пъти... Приех, че болката и разочарованието са част от живота ми... Гледам на проблемите си като възможност за израстване. Не очаквам от живота да е справедлив. Не подценявам силата на любовта... Винаги търся добрия шанс и сигурността!!!
Научих, че ако чакам всички условия да станат благоприятни, за да започна да действам...НИКОГА НЯМА ДА ЗАПОЧНА ! :)
Животът би бил толкова простичък, ако не полагаме неимоверни усилия да го усложним. В началото се показваме такива, каквито искаме да ни видят....след това....., ако има след това разбира се....ставаме доста смешнички, като покажем това, което сме. Това че си се отказал от някого, не означава че си престанал да го обичаш...В момента, в който решиш да го забравиш, той отново се появява в живота ти. Когато вратата на щастието се затвори, то друга се отваря. Но докато гледаме към затворената врата, няма да видим отворената !
"Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще случи още веднъж"!
Необходимо е само веднъж да бъдеш наранен, за да осъзнаеш как си наранявал преди... Неоходимо ли е и вечно да нараняваш, за да не бъдеш нараняван ти... !!!
Трябва да отделяме повече време на тези, които обичаме, защото те не са с нас завинаги. Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Не забравяйте да казвате „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото всичко се случва. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото...
“Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!”
